ProZ.com translation contests »
2014 annual ProZ.com translation contest: "Celebrations" » English to Bulgarian » Entry by Yavor Dimitrov


Source text in English

Translation by Yavor Dimitrov (#16504) — Winner

Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.

Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.

Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.

Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.

Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle.
Кой ли е хвърлил онзи пръв съдбоносен домат, дал началото на доматената революция „Ла Томатина“? Истината е, че никой не знае. Може да е бил някой бунтар срещу режима на Франко или пък участник в карнавал, излязъл извън контрол. Най-популярната версия на тази история гласи, че през 1945 г. по време на фестивала „Лос Хигантес“ (парад на кукли гиганти, изработени от папиемаше) местни жители намислили да инсценират шумна разпра, за да привлекат внимание. Озовавайки се случайно върху намираща се наблизо каруца със зеленчуци, те започнали да хвърлят зрели домати наоколо. В случката били въвлечени и невинни зрители и в един момент нещата ескалирали до внушително по размери меле от хвърчащи домати. Подстрекателите трябвало да заплатят на търговците на домати за нанесените щети, но това не преустановило провеждането на последващи доматени битки, и така се родила една нова традиция.

През 50-те години на 20-и век, страхувайки се от евентуално неудържимо ескалиране на ситуацията, властите въвели поредица от забрани, после ги облекчили, след което ги възстановили. През 1951 г. местни жители, които се противопоставили на закона, били хвърлени в затвора, докато възмутената общественост не призовала за тяхното освобождаване. Най-известната и дръзка проява срещу забраните на боя с домати се провела през 1957 г., когато защитници на събитието организирали пародийно доматено погребение в комплект с ковчег и погребално шествие. След 1957 г. местните власти решили да смекчат критиките срещу себе си, като въвели няколко правила за боя с домати и приели щуравата традиция.

Макар че доматите са водещата тема, финалната и решаваща доматена схватка се предшества от едноседмични празненства. Те се провеждат в прослава на Дева Мария и Свети Людовик Бертран* – светците покровители на град Буньол – и са съпроводени с улични шествия, музика и фойерверки в типично весел за испанците стил. За да съберете сили за неизбежната доматена битка, в нейното навечерие ви сервират огромна порция паеля, която представлява култовото за Валенсия ястие с ориз, морски дарове, шафран и зехтин.

Днес в този освободен от условности фестивал има установен ред. Организаторите му дори са култивирали специален сорт, неприятни на вкус домати, предназначени единствено за ежегодното събитие. Празненствата започват около 10 часа сутринта, когато участниците се надпреварват кой пръв да грабне свинския бут, окачен на върха на покрит с мазнина кол. Зрителите пръскат с вода от маркуч катерещите се по хлъзгавия кол, като същевременно пеят и танцуват на улицата. Когато църковната камбана удари обяд, в града пристигат камиони, пълни с домати, а скандиранията „До-ма-ти! До-ма-ти!“ достигат своята кулминация.

Тогава – с изстрела на водно оръдие – започва основното събитие. С него се дава „зелена улица“ на смачкването и мятането на домати, с които участниците стремително се атакуват. Без значение каква техника използвате – параболични хвърляния на дълги разстояния, „доматени разстрели“ от упор или странични мятания през глава със среден радиус на действие – когато всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) по съвсем различен начин. Приблизително час по-късно прогизналите от доматен сок доматохвъргачи остават да се забавляват в образувалата се река от кашава улична салца, където трудно може да се намери нещо, наподобяващо здрав домат. Втори изстрел на водното оръдие дава сигнал за край на битката.

_____________
*Свети Людовик Бертран (исп. Luis Bertrán, 1526 – 1581 г.) – католически светец, мисионер от Доминиканския орден. – Б. пр.


Discuss this entry